Годината е 1858-ма. България, такава, каквато я познаваме, не съществува. Българите все още се осъзнават като народ и нация. Нещо, което е било изключително трудно предвид смачкващото влияние на Гръцката патриаршия. Всякакъв предишен опит да се разпространява Свещеното Писание на разбираем български език е посрещан враждебно. Стига се до унищожаване на издания на Новия Завет, преведен от Константин Фотинов, което само разгаря интереса на народа към Божието слово на роден език.
Тази духовна нужда мотивира няколко много различни една от друга личности да се обединят и да започнат превода на познатата ни днес Цариградска Библия. Подпомогнати от Британското и чуждестранно библейско дружество, двама американски мисионери, един учител от Самоков и един бъдещ български министър работят по превода жертвоготовно. През 1871 г. Илайъс Ригс, д-р Алберт Лонг, Христодул Сичан-Николов (след внезапната смърт на Константин Фотинов) и Петко Р. Славейков издават в Цариград (днешен Истанбул) първата Библия на съвременен български език, наречена още „Славейковата” или Цариградската Библия. Това дело дава тласък не само на движението за богослужение на български. Както самият Иван Вазов заявява: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език”.
През 2021 г. се навършат 150 години от първото публикуване на целия текст на Свещеното Писание на съвременен български език. По повод годишнината искаме заедно с вас да проследим няколко ключови момента от духовното и културно развитие на страната ни през различните исторически периоди. Те предхождат едно от най-значимите събития в нашата история – превеждането на Божието слово на говорим български език, което отговаря на духовните потребности на целия български народ. Така се стига до 1871 г. и издаването на Цариградския превод на Библията, на Нашата Библия.
ЦАРИГРАДСКА БИБЛИЯ
1871 г.
НОВИЯТ ЗАВЕТ НА НЕОФИТ РИЛСКИ
1840 г.
ИСТОРИЯ СЛОВЯНОБЪЛГАРСКА
1762 г.
КИРИЛО-МЕТОДИЕВИЯТ ПРЕВОД НА БИБЛИЯТА
IX в.
865 г.
