Кирило-Методиевият превод на Библията
Историята на първият превод на Библията на български език е показателна за осъществяването на паметните думи, познати ни от Рождествените събития: „… И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“. (Ев. от Лука, гл. 2, ст. 14)
В продължение на две столетия България и Византия са вкопчени в битка за надмощие на Балканския полуостров. Империята със столица Константинопол разглежда българската държава като временен инцидент, като нещо, чието съществуване трябва за известен период да изтърпи поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Българските владетели разглеждат съседната империя като Големия чужд, чийто блясък е привлекателен, чиито богатства са желани, но в действителност няма как да се осъществи хармоничен живот с него за продължително време.
Едно от удивителните събития, които се случват на фона на това непримиримо и безизходно противостоене, е появата на двама изключително талантливи и трудолюбиви младежи, израснали в благородническо семейство в Солун, чиято визия за света минава отвъд геостратегическите конфликти и е фокусирана върху желанието на Бога да достигне със Своето Евангелие до всички хора. Константин Кирил и брат му Методий се раждат в семейство на висш ромейски администратор и майка, по всяка вероятност, от български произход. Те получават превъзходно образование, но когато идва време да получат светските привилегии на ромейската аристокрация и да градят бляскава кариера във византийската държавна аристокрация, те приемат монашески обети и предават живота си изцяло в служба на Бога.
Разбира се, огромният талант и полученото най-елитно за времето си образование на Константин Кирил не може да останат неизползвани и в следващите десетилетия той изпълнява няколко държавнически мисии, които обаче са дълбоко свързани с духовното му призвание. Така през 855 г. е натоварен с мисията да участва в богословски диспут в столицата на Арабския халифат Багдат, където освен че се представя отлично, спечелва доверието на своите домакини и успява да постигне освобождаването на хиляди християнски пленници, които се завръщат с него във Византия. През 860 г. Константин Кирил пътува до двора на Хазарския хаган в Херсон, където води диспут с юдейски мисионери. За резултата от тази мисия свидетелства покръстването на около двеста знатни хазари, освобождаването на ромейски пленници и сключването на мирен договор между Хазарския хаганат и Византия.
Методий на свой ред също се проявява като способен ръководител, като управлява област с предимно славянско население, преди да се оттегли в манастира „Св. Полихрон“ в Мала Азия. Именно там двамата братя разработват графична система, която съответства на фонемите в езика на българските славяни. Самите графични символи, създадени от братята първоначално били доста сложни като изображение и получили името глаголица. Огромният принос обаче се състои в самото дефиниране на гласните и съгласните звукове, които са характерни за езика на славяните и за които е необходимо да се създадат отделни букви, за да може да се твори литература на славянски език.
Какъв е мотивът, с който е създадена славянската азбука? Следващите действия на Кирил и Методий недвусмислено свидетелстват за това. Бидейки блестящ лингвист, отлично владеещ еврейски, арамейски и латински езици, Константин Кирил започва превод на Библията на езика на славяните от Югозападните Балкани. След като правят превод на Изборно евангелие (сборник от евангелски текстове, съставен с литургична цел), двамата братя заедно с екип съмишленици се отправят към поречието на река Брегалница в днешна Република Северна Македония. Според Краткото житие на Кирил при тази мисия над 50 000 местни славяни са обърнати в християнската вяра и покръстени. Този епизод от служението на братята показва нагледно разбирането им за тяхната житейска мисия. Макар брегалнишките славяни да са поданици на византийската империя, макар тази империя да е пропита дълбоко от гръцкия език и литература, според Кирил и Методий пътят към вярата в Христа за славяните не минава през тяхното елинизиране и загуба на идентичност, а през това евангелското послание да бъде достъпно на техния роден език. Така Кирил и Методий категорично показват, че по дух са служители на Христовото царство, преди да служат на която и да е земна империя. Разбира се, този подход на Кирил и Методий не бива да се разглежда като някаква дисидентска дейност, противоречаща на официалната имперска доктрина. Но е безспорен факт, че създаването на славяно-българска азбука е с цел достигането с Благата вест на славянските народи, който метод на християнизация не е официална политика на Константинопол, а визия на двама посветени на духовно служение мъже.
Някъде след тези събития около 863 г., съюзникът на Византия, великоморавският княз Ростислав моли да му бъдат изпратени славянски просветители. Към този момент княз Ростислав е под огромен натиск от съседната Франкска империя, а в моравските църкви се служи на латински от немски свещеници. Макар вече с разклатено здраве, свети Кирил приема с готовност поканата и се отправя на последната мисия в своя живот. Със сигурност заедно с Кирил и Методий отпътуват и техни ученици от района на Брегалница. Във Великоморавия продължава преводът на новозаветните книги, като литургичните последования на славянски език също са преведени. Заедно с това е открито и училище за подготовка на славянски духовници. В църквата литургията започва да се отслужва на славянски език.
След три години пребиваване във Великоморавия Константин Кирил посещава съседното Панонско княжество, където обучава за шест месеца поне 50 местни книжовници. През годините на служение в средноевропейските славянски княжества срещу Кирил и Методий се оформя сериозна опозиция, която изкристализира в т.нар. Триезична догма, според която Божието слово може да бъде достоверно преподавано само на еврейски, гръцки и латински език. Вероятно зад тази концепция освен интересите на засегнатите от славянското просвещение немски духовници се прокрадва и влиянието на набралия мощ ислям, според който думите на Аллах представляват неговото слово само на арабски език. Във Венеция, който по онова време е част от Византийската империя, е проведен диспут между Константин Кирил и привърженици на Триезичната догма. Пространното житие на Кирил и Методий, написано от техния ученик Климент Охридски, вероятно присъствал на диспута, предава следните аргументи на св. Кирил: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми – дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“.
Централно събитие в утвърждаване на делото на св. св. Кирил и Методий е тяхното посещение в Рим през 867 г. Там получават високи почести от папа Адриан II, а славянските богослужебни книги, както и преведените до този момент книги на Новия и Стария Завет са осветени от папата на специална служба с църквата „Св. Мария Фатан“. На същата служба са ръкоположени за свещеници най-изтъкнатите ученици, сред които тясно свързаните с България Климент, Наум, Горазд и Ангеларий. На свой ред ръкоположените свещеници отслужват литургии на славянски език в няколко римски църкви. Това е моментът, към който делото на св. св. Кирил и Методий преживява пълен триумф и утвърждаване от най-висока катедра и очевидно излиза извън орбитата на Константинополската патриаршия. В същото време влиятелни среди в Римската църква продължават да са категорични противници на тяхната мисия, докато след свалянето на близкия до Константин Кирил патриарх Фотий, братята губят непосредствената подкрепа и на Константинополската патриаршия. Така по един парадоксален начин, делото на св. св. Кирил и Методий се превръща в обединяващо за християнския свят, в приобщаващо пренебрегваните и подценявани народи и държави, като остава управлявано и закриляно единствено от тяхното упование в Бога и огромният им талант на книжовници и учители.
По време на тяхното пребиваване в Рим Константин Кирил почива през 869 г. Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония и Моравия и се завръща в Панонското княжество. На следващата 870 г. натискът на немското духовенство се засилва и Методий е призован да се защитава пред събора в Регенсбург по обвинение, че учителства в чужд диоцез. След като получава осъдителна присъда, е заточен в манастира в Елванген за около година и половина. Междувременно неговият съюзник княз Ростислав във Великоморавия е свален от власт и управлението е поето от прогермански княз. Решителната намеса на следващия римски папа Йоан VIII принуждава немското духовенство да освободи Методий и той продължава своето служение от великоморавската столица Велеград. Според пространното житие от св. Климент Охридски Методий завършва превода на всички книги от Библията „освен Макавеите“. През цялото време до неговата кончина на 6 април 885 г. във Велеград Методий е принуден да понася тежки атаки от немското духовенство и да полага огромни усилия, за да съхрани делото на славянската писменост и духовност. Непосредствено преди своята смърт Методий ръкополага за свой наследник като архиепископ на Моравия и Панония своя ученик Горазд.
След кончината на Методий учениците изпадат в тежко положение, като някои от тях дори са продадени в робство. През зимата на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са прогонени извън пределите на Великоморавия. Придвижвайки се към долното течение на река Дунав, славянските просветители стигат до българската крепост Белград. Там те са приютени и зa тях са изпратени подробни сведения до княз Борис Михаил I. Българският владетел реагира с въодушевление на новината, което показва, че очевидно е бил наясно с делото на Кирил и Методий и е търсил възможност да се възползва от неговия плод. Климент, Наум и Ангеларий са поканени в столицата Плиска, където получават високи държавни почести. България се оказва страната, където делото на славянската писменост ще разцъфне. Създадена за нуждите на брегалнишките българи, можем да кажем, че славянската писменост и преводът на Библията се завръщат у дома.
Около столицата Плиска се оформя продуктивна книжовна школа. Тук създадената от Константин Кирил азбука ще придобие формата, с която ще пребъде във времето и под която ще достигне тепърва много славянски и други народи. Сложната графична система, позната от глаголицата, е заменена с гръцки графични знаци, като се запазва създадената от св. Кирил връзка между славянските фонеми и съответстващ графичен знак, макар и заимстван от гръцката азбука. Добавени са няколко букви, които не съществуват в гръцката азбука, но които са необходими предвид спецификите на българския език. Опростената в графично отношение азбука е наречена кирилица в чест на създателя на славянската писменост, и на свой ред позволява ускорен обучение на хиляди ученици. Така например, св. Климент Охридски, който заминава за Югозападните български земи, успява да обучи около 3 500 ученици, бъдещи книжовници и свещеници. Тук е мястото да отбележим, че делото на св. Константин Кирил има отношение към съдбата на всички славянски народи, независимо какви графични знаци използват за своята писменост. Всички те взаимстват системата за определяне на гласните и съгласните звукове в славянските езици и предаването им през съответен графичен символ, независимо как точно изглежда той. По тази причина св. св. Кирил и Методий са просветители на всички славянски народи, независимо дали използват кирилица или латиница.
Малко след средата на IX в. св. Константин Кирил достига до прозрението, че славяните могат да бъдат спечелени за Христос, ако Божието слово бъде преведено на техния език и християнското богослужение стане разбираемо за тях. Като следствие от това се задвижват мащабни процеси, в чиято основа е положен животът на Кирил и Методий, но се стига до промяна на съдбата на много народи и цели държави. Картата на европейския континент е променена завинаги, а в паметта на Европа остава примерът на двама велики мъже, които свързват народите отвъд политически и църковни граници с благата вест за Христос.
