Цариградска Библия
Преводът на Библията на съвременен език е ключово събитие за идентичността на много от европейските нации. Този процес има двустранен ефект – от една страна, езикът, на който е преведено Писанието, оформя националния език, от друга, такъв мащабен процес практически има национално формиращ характер. Днес можем да кажем с голяма доза сигурност, че онези езици, които успяват да постигнат свой превод на Св. Писание, се явяват и национални езици, които на даден етап стават и държавни езици. В някои случаи като с превода на шведски, норвежки и нидерландски тези процеси съвпадат във времето, но в други случаи като превода на Библията на финландски, формирането на национален език изпреварва с четири века създаването на независима национална държава.
След като преводът на Новия Завет от Неофит е завършен, настъпват значителни промени в работата по превода на Библията на български език. Центърът на дейността се премества около печатницата на Американския мисионерски съвет в Смирна, в която е отпечатан преводът на Неофит. На преден план излиза личността на Константин Фотинов, който има свое елино-българско училище в града. През 1838 г. мисионерът към Американския съвет Илайъс Ригс се мести от Атина в Смирна и от взаимодействието между тези забележителни мъже произлиза удивителна полза за продължаването на проекта с превода на Библията и някои съпътстващи значими събития в Българското възраждане. През същата 1838 г. Фотинов отпечатва в Американската печатница своята „Гръцка граматика“, като така поставя началото на едно удивително сътрудничество.
Първият плод на започналото сътрудничество е отпечатването на първото българско печатно периодично списание „Любословие“ през 1842 г., редактирано от Фотинов. По същество списанието е превод на български на голяма част от издаваното от американските мисионери на гръцки език „Списание за полезно и забавно познание“. В гръцкия прототип наред със статиите със забавно и познавателно съдържание има и значим брой апологетически християнски материали, както и теми с духовно съдържание. В редактираното от Фотинов българско издание присъстват голяма част от тези материали заедно с авторски статии на Фотинов, както и материали, писани от привлечени сътрудници. Списанието успява да издаде цели 24 броя и просъществува 5 години. В същото време Илайъс Ригс, който има удивителна лингвистична дарба и владее няколко класически и съвременни езика, овладява български език в дълбочина и започва работа по систематизиране на българската граматика. Фотинов е ангажиран с работата по следващите издания на Новия Завет, преведен от Неофит, и така е въвлечен в проекта за превода на Библията.
Между 1851 и 1858 г. Фотинов превежда Стария Завет на съвременен български език. Бидейки родом от Самоков, Фотинов се придържа към езиковата норма, с която е преведен Новият Завет, характерна с доминация сред западните български говори. През 1858 г. печатницата се мести от Смирна в Константинопол и в края на същата година Фотинов се премества в столицата, за да започнат работа по окончателната редакция на текста. Скоро след това, на 8 декември Фотинов неочаквано умира и това ще промени облика на проекта, както и смело можем да кажем, самата съдба на книжовния български език.
Съществуват сведения за среща през следващата 1859 г. на Ригс с Неофит в Рилския манастир, където авторът на превода на Новия Завет споделя, че ако сега е работел по текста, е щял да избере друг подход. Позицията на Неофит отразява нарасналата тежест на източните български говори, включително и поради големия брой българи, получаващи образование в различни руски градове. Друго значимо събитие е началото на работата на Методистка мисия на север от Стара планина, като последователно в Шумен и Търново работи талантливият лингвист
д-р Алберт Лонг. През 1859 г. Бенджамин Баркър умира и работата по превода на Библията е поета изцяло от тандема Илайъс Ригс и д-р Алберт Лонг. От българска страна са привлечени Христодул Костович, родом отново от Самоков, учил в Австрия, и Петко Славейков, родом от Трявна. Именно с влиянието на Славейков и Лонг се свързва промяната на езика на превода на Библията, който се ориентира към източните български говори.
Така преводът на Стария Завет е редактиран изцяло, като първата завършена част – Петокнижието, е отпечатана през 1860 г. – годината, в която българската общественост се впуска в решителна битка срещу Константинополската патриаршия за независима Българска църква. До 1863 г. целият Стар Завет е преработен и е започната работа по превода на Новия Завет съгласно източната езикова норма. През 1865 г. преводът на Новия Завет е завършен и е стартирана хармонизация на текстовете на Стария и Новия Завет.
През 1866 г. новата редакция на Новия Завет е отпечатана, както и всяка една част от Стария Завет, но в различни томове. Ще минат още няколко години преди първото издание на цялата Библия в общ том да стане факт в Цариград през 1871 г. Една година преди това, с указ на султана е учредена самостоятелна Българска екзархия. Тя покрива голяма част от българското землище, а в следващите десетилетия след плебисцити, с гласовете на поне 2/3 от християнското население към нея ще се присъединят още няколко епархии. Малко повече от век след написването на „История славянобългарска“ българската нация има своята официална институция, българските земи са покрити от новобългарски училища, а Библията е преведена на съвременен български език, а поради огромния интерес се налага пускането на нови тиражи всяка година.
Както и при много европейски езици, преводът на Библията служи за кодифициране на националната езикова норма. Това е отразено в думите на някои от водещите български авторитети в сферата на езика и литературата. По думите на Иван Вазов: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език“. Пенчо Славейков пише: „Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание“, а Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Със сигурност обаче стойността на превода се дължи и на таланта и високата квалификация на екипът, който прави финалната редакция. Погледът върху биографията и специфичните способности на всеки един от четиримата мъже, работили на финалния етап на проекта, показва, че сякаш една Невидима ръка е събрала заедно идеалния екип за тази задача. Освен, че е дългогодишен учител, Христодул Костович издава сам няколко учебни пособия и енциклопедични сборници, включително в областта на езика. Докато живее в Цариград, покрай участието в превода на Библията, публикува свои материали във вестник „Зорница“. Христодул Костович прави своите поетически опити, като творбите му са издържани в духа на Романтизма.
Значително по-познат на българската общественост е другият български участник в екипа за превода на Библията – Петко Славейков. Той отново има богат учителски опит в редица български градове – Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена. На последното място образователният процес е организиран по модерната класна система. Заедно с това Славейков е ангажиран с революционната борба на българите за независима Българска църква и се налага като един от лидерите ѝ. Петко Славейков е най-плодотворният български автор от периода преди Освобождението и е създател на десетки творби, най-популярната от които е „Изворът на белоногата“. В същото време Славейков е посветен фолклорист и събира над 15 000 народни пословици и поговорки. Славейков издава две от най-популярните български периодични издания – вестниците „Гайда“ и „Македония“, още два вестника и четири списания. Тази му дейност го откроява като най-успешния и ангажиран издател в областта на периодичния печат преди Освобождението. Заради активната си ангажираност с борбите на българския народ за църковно и национално освобождение, Петко Славейков лежи на два пъти закратко в затвора. Активно сътрудничи на руските войски по време на Освободителната война. След 1878 г. се впуска в политическа дейност, като става председател на Народното събрание през 1880 г. Участва и като министър в двата кабинета на Петко Каравелов. Продължава и неговата активна издателска дейност. Този кратък обзор показва дълбокия интерес на Славейков към българския език, неговата спонтанност и естествена форма, каквато се явява народното творчество. Едва ли би могъл да се намери по-подходящ и по-подготвен човек за такъв мащабен проект като окончателното езиково оформление на българския превод на Библията.
Човекът, който привлича Славейков в екипа, е д-р Алберт Лонг. Той получава добро образование в West University, Пенсилвания и в Орегонския колеж, където завършва с отличие бакалавърска степен. След две години учителска практика Алберт Лонг завършва Духовната семинария в Конкорд, Ню Хемпшир. След като се дипломира отново с отличие, Албърт Лонг е ординиран за пастир към Методистката епископална църква. В това си качество получава покана от основателя на Робърт колеж Сайръс Хамлин да се присъедини към мисията сред българите. Успоредно с работата му по преводна на Библията, Алберт Лонг е в основата на издаването на вестник „Зорница“, който ще се превърне в най-дълго издаваното българско периодично издание. За един определен период от време „Зорница‘ се превръща и в най-популярния български вестник, достигайки до всички краища на българското землище. Огромни са заслугите на Алберт Лонг за разгласяване на зверствата при потушаване на Априлското въстание, ангажирането на британските и американските дипломатически представителства в Константинопол с комисии, установяващи обхвата на бедствието, както и обръщането на европейското обществено мнение в подкрепа на българската кауза.
Илайъс Ригс е човекът, който осъществява приемствеността между хората, работили по превода до 1858 г., и екипа, който довежда проекта за превод на Библията до успешен край. Ригс е роден в семейството на пастир от Презвитерианската църква в Ню Джърси. От най-ранна възраст показва изключителна дарба в усвояването на класически езици както и задълбочен интерес към тях. На четиригодишна възраст се научава да чете, деветгодишен започва да учи гръцки, а на тринадесет – иврит. Едва деветнадесетгодишен завършва колежа в Амхерст, а на двадесет и две –Богословската семинария в Андовер. До заминаването си в мисията на Американския съвет през 1832 г. работи с едни от най-изтъкнатите специалисти по ориенталски изследвания по онова време в Америка. Пристигайки в Османската империя, научава последователно гръцки, турски, арменски и български, а към класическите езици, които владее, добавя и халдейски.
Първоначално работи в мисионерските центрове в Атина и Аргос, но през 1838 г. се прехвърля в Смирна, където започва неговото познанство с Константин Фотинов и става свидетел на усилията за отпечатване на превода на Неофит на Новия Завет в мисионерската печатница. Така съдбата на Ригс завинаги се свързва с превода на Библията на български език, а екипът намира своя първокласен експерт по оригиналните библейски езици. Успоредно с превода на Библията Ригс издава други помагала за изучаването ѝ на български език – Библейски речник, Синхронизация на четирите евангелия и др. Освен библейските материали Илайъс Ригс издава първият сборник с духовни химни на български език и още много християнски апологетични материали.
Ролята, която Цариградската Библия изиграва за оформяне на облика на българския език и духовното израстване на българския народ, става още по-явна чрез факта, че първото Синодално издание на Библията е повече от половин век по-късно – през 1925 г. Работата по синодалния превод започва през 1898 г. и отнема 27 години при наличие на независима българска държава, самостоятелна Българска църква, Софийски университет и Българска академия на науките. Контрастът с работата на заплашвания от Константинополската патриаршия Неофит в Копривщица, трудът на самотния Фотинов в Смирна и финалните усилия на колегията на Славейков, Костович, Ригс и Лонг е поразителен.
Макар да е иницииран, финансиран и ръководен методически от протестантски мисионери, преводът на Библията е лишен от всякаква деноминационна окраска и е изцяло в услуга на духовното и материално развитие на българския народ. В него са ангажирани мисионери от различни националности, принадлежащи на различни християнски църкви и организации. И, преди всичко, е извършен с решаващото участие на българи, православни по вероизповедание, сътрудничели с готовност и чиста съвест с убеждението, че вършат нещо полезно и съдбовно за своя народ. Цялата работа по проекта, продължила десетки години, е пропита от дух на добросъвестност, самоотверженост и християнско смирение. Няколко години след издаването на Библията на български език, българският народ достига до своето политическо освобождение и възстановяване на българската държава. По един уникален начин съдбата на българската Библия се оказва преплетена с освобождението на българския народ. Сякаш това е един дискретен знак за значението на Библията за добруването на всяка човешка общност.
